Развитието на нанотехнологиите напредва все повече. Освен полезни, много често те са изключително красиви. Обществото за изследване на материалите (Materials Research Society) от 2005 г., два пъти в годината провежда оригинален конкурс с името „Науката като изкуство“.
На този конкурс, изследователи от целия свят изпращат фотографии на микро- и наноструктури, притежаващи неземна красота в най-прекия смисъл на думата. Ето някой от най-ефектните снимки, заели първи и втори места.
Тази фотография се нарича „Глухарче в нано-света“. Тя е създадена по следния начин : на силициева подложка, чрез химическо отлагане на пари /отлагане върху повърхността на подложката на тънък филм, получен от реакцията или разлагането на пари на едно или няколко вещества/ са синтезирани тръбички от бор-нитрид с диаметър 50 нанометра. След това, тръбичките са заснети със сканиращ електронен микроскоп. Следва лека обработка на Фотошоп за да се направи композиция и да се добавят приятни за окото цветове.
„Глухарче в нано-света“, Автор : Chee Huei Lee, Мичигански технологически университет, САЩ
Друг нитрид – този на индия, е синтезиран върху кристали цинков сулфид с помощта на молекулярно-лъчева епитаксия. /Кристализация на едно вещество върху повърхността на монокристална подложка от друго вещество, по такъв начин, че неговата кристална решетка е идентична с тази на подложката./ Образуваната структура изключително много прилича на роза. Ширината на венчелистчетата е няколкостотин нанометра, а дебелината им – няколко десетки.
„Наноцвете“, Автор : PaiChun Wei, Национален университет Тайван
И още цветя. Цинков оксид, също отложен от пара, но този път без химическа реакция – физическо отлагане на парите. Образували са се красиви структури, подобни на фантастични цветя.
„Светещите цветя на Пандора“, Автор : Jian Shi, Университет Уисконсин, САЩ
Има и слънчогледи. Те са синтезирани при реакция на силиций с кислород, в която като катализатори са използвани разтопени галий и злато. В центъра на „цвета“ са влакната от силициев оксид /с дебелина от порядъка на 10 нанометра/, разположени плътно. По края те влакната са по-рехаво разположени, което ги прави да изглеждат като листенца.
„Слънчогледово поле“, Автор : S.K. Hark, Китайски университет, Хонконг
Понякога, за да разпознаете добрия кадър, е нужно на време да включите въображението си. В черно-бял вид – а именно такива са кадрите, които прави електронния микроскоп – в наноструктурата на цинковия оксид да разпознаеш плюшено мече не е никак лесно. След оцветяването на снимката е вече съвсем различно. И наистина са мечета.
„Нано-мечета Теди“, Автор : Helia Jalili, Университет Ватерло, Канада
А в Илинойския университет са успели да открият миниатюрен Дядо Коледа на повърхността на синтетичен хидрофобен композит.
„Нано- Дядо Коледа“, Автор : Adam Steele, Илинойски университет, САЩ
А някой учени предпочитат да не търсят еквиваленти в природата, а да създават наноизкуство целенасочено. Репродукцията на картината на Уилям Блейк, изобразяваща Христос, е с размери 500х500 микрона. Тя е „нарисувана“ върху порест силиций с помощта на фокусиран хелиев лъч и последващо третиране с флуороводородна киселина.
„Старецът“, Автор : Ee Jin Teo, Национален университет Сингапур
Още в древността хората са създавали мегаломански композиции. Днес не се впечатляваме лесно от гигантски сгради. Но един съвременен Стоунхендж от силициеви колони с височина няколко микрона е съвсем друго нещо. Това не може да се види всеки ден.
„Съвременен Стоунхендж“, Автор : Nikolai Chekurov, Технологически университет Хелзинки, Финландия
Игралните зарове не са така монументални като Стоунхендж, но изглеждат не по-малко интересно. Размерът на всеки е 200 микрона и са направени от никел. При увеличение на снимката може да се забележи, че заровете са кухи.
„Dirty Dice“. Автор : Timothy Leong, Университет Джон Хопкинс, САЩ
Учените често се вдъхновяват и за създаването на пейзажи. Например, от куп нановлакна CoFeB е получена тази апокалиптична картина.
„Нановзривове“, Автор : Fanny Beron, Монреалски политехнически университет, Канада
А този нощен пейзаж е съставен от частици прах, покрити с алуминиев окис.
„Прашно спокойствие“, Автор : Adam Jakus, Технологически институт Джорджия, САЩ
Ако трябва да определим стил, в който учените предпочитат да творят, се оказва, че това е абстракционизъм. Картините, за чието създаване на художниците се налага да използват и смесват вредни вещества, научните работници трябва просто да погледнат в електронния микроскоп за да ги видят. Например, впечатляващата наноструктура от цинков оксид, синтезиран по метода „пара-течност-кристал“.
„Нано- Вещица“, Автор : Wen Hsun Tu, Национален университет Тайван
А такава красота можете да получите чрез анизотропна обработка на повърхността на диаманта с микроскопични капчици разтопен никел /на снимката – в червено/. На повърхността на диаманта е нанесен филм с дебелина 100 нанометра.
„Квадратура на кръга“, Автор : Waldemar Smirnov, Фраунгоферовски институт за приложна физика на твърдото тяло, Германия
Кристалите на медния селенид /пластинките/ и индиевия селенид /игличките/ образуват чудновата скулптура.
„Красотта на природата“, Автор : Olga Volobujeva, Талински технически университет, Естония
Хаосът от въглеродни нанотръбички наистина много прилича на небето от картината на Ван Гог „Звездна нощ“ и доста напомня също за фона в един от автопортретите на художника.
„Нанотръбички Ван Гог“, Автор : Mariela Bravo-Sanchez, Университет Сан-Луис-Потоси, Мексико
Оригиналната картина на Ван Гог „Звездна нощ“
Разбира се, тези фотографии са страничен резултат от работата на учените, начин да се поразсеят и да се забавляват, превръщайки се за кратко от физици в поети. Зад всичко това стои сериозна научна дейност. И всички изображения на снимките, колкото и миниатюрни да са те, са плод на огромен човешки труд.