Неземната красота на нанотехнологиите

Развитието на нанотехнологиите напредва все повече. Освен полезни, много често те са изключително красиви. Обществото за изследване на материалите (Materials Research Society) от 2005 г., два пъти в годината провежда оригинален конкурс с името „Науката като изкуство“.
На този конкурс, изследователи от целия свят изпращат фотографии на микро- и наноструктури, притежаващи неземна красота в най-прекия смисъл на думата. Ето някой от най-ефектните снимки, заели първи и втори места.

Тази фотография се нарича „Глухарче в нано-света“. Тя е създадена по следния начин : на силициева подложка, чрез химическо отлагане на пари /отлагане върху повърхността на подложката на тънък филм, получен от реакцията или разлагането на пари на едно или няколко вещества/ са синтезирани тръбички от бор-нитрид с диаметър 50 нанометра. След това, тръбичките са заснети със сканиращ електронен микроскоп. Следва лека обработка на Фотошоп за да се направи композиция и да се добавят приятни за окото цветове.


„Глухарче в нано-света“, Автор : Chee Huei Lee, Мичигански технологически университет, САЩ

Друг нитрид – този на индия, е синтезиран върху кристали цинков сулфид с помощта на молекулярно-лъчева епитаксия. /Кристализация на едно вещество върху повърхността на монокристална подложка от друго вещество, по такъв начин, че неговата кристална решетка е идентична с тази на подложката./ Образуваната структура изключително много прилича на роза. Ширината на венчелистчетата е няколкостотин нанометра, а дебелината им – няколко десетки.


„Наноцвете“, Автор : PaiChun Wei, Национален университет Тайван

И още цветя. Цинков оксид, също отложен от пара, но този път без химическа реакция – физическо отлагане на парите. Образували са се красиви структури, подобни на фантастични цветя.


„Светещите цветя на Пандора“, Автор : Jian Shi, Университет Уисконсин, САЩ

Има и слънчогледи. Те са синтезирани при реакция на силиций с кислород, в която като катализатори са използвани разтопени галий и злато. В центъра на „цвета“ са влакната от силициев оксид /с дебелина от порядъка на 10 нанометра/, разположени плътно. По края те влакната са по-рехаво разположени, което ги прави да изглеждат като листенца.


„Слънчогледово поле“, Автор : S.K. Hark, Китайски университет, Хонконг

Понякога, за да разпознаете добрия кадър, е нужно на време да включите въображението си. В черно-бял вид – а именно такива са кадрите, които прави електронния микроскоп – в наноструктурата на цинковия оксид да разпознаеш плюшено мече не е никак лесно. След оцветяването на снимката е вече съвсем различно. И наистина са мечета.


„Нано-мечета Теди“, Автор : Helia Jalili, Университет Ватерло, Канада

А в Илинойския университет са успели да открият миниатюрен Дядо Коледа на повърхността на синтетичен хидрофобен композит.


„Нано- Дядо Коледа“, Автор : Adam Steele, Илинойски университет, САЩ

А някой учени предпочитат да не търсят еквиваленти в природата, а да създават наноизкуство целенасочено. Репродукцията на картината на Уилям Блейк, изобразяваща Христос, е с размери 500х500 микрона. Тя е „нарисувана“ върху порест силиций с помощта на фокусиран хелиев лъч и последващо третиране с флуороводородна киселина.


„Старецът“, Автор : Ee Jin Teo, Национален университет Сингапур

Още в древността хората са създавали мегаломански композиции. Днес не се впечатляваме лесно от гигантски сгради. Но един съвременен Стоунхендж от силициеви колони с височина няколко микрона е съвсем друго нещо. Това не може да се види всеки ден.


„Съвременен Стоунхендж“, Автор : Nikolai Chekurov, Технологически университет Хелзинки, Финландия

Игралните зарове не са така монументални като Стоунхендж, но изглеждат не по-малко интересно. Размерът на всеки е 200 микрона и са направени от никел. При увеличение на снимката може да се забележи, че заровете са кухи.


„Dirty Dice“. Автор : Timothy Leong, Университет Джон Хопкинс, САЩ

Учените често се вдъхновяват и за създаването на пейзажи. Например, от куп нановлакна CoFeB е получена тази апокалиптична картина.


„Нановзривове“,  Автор : Fanny Beron, Монреалски политехнически университет, Канада

А този нощен пейзаж е съставен от частици прах, покрити с алуминиев окис.


„Прашно спокойствие“,  Автор : Adam Jakus, Технологически институт Джорджия, САЩ

Ако трябва да определим стил, в който учените предпочитат да творят, се оказва, че това е абстракционизъм. Картините, за чието създаване на художниците се налага да използват и смесват вредни вещества, научните работници трябва просто да погледнат в електронния микроскоп за да ги видят. Например, впечатляващата наноструктура от цинков оксид, синтезиран по метода „пара-течност-кристал“.


„Нано- Вещица“,  Автор : Wen Hsun Tu, Национален университет Тайван

А такава красота можете да получите чрез анизотропна обработка на повърхността на диаманта с микроскопични капчици разтопен никел /на снимката – в червено/. На повърхността на диаманта е нанесен филм с дебелина 100 нанометра.


„Квадратура на кръга“,  Автор : Waldemar Smirnov, Фраунгоферовски институт за приложна физика на твърдото тяло, Германия

Кристалите на медния селенид /пластинките/ и индиевия селенид /игличките/ образуват чудновата скулптура.


„Красотта на природата“,  Автор : Olga Volobujeva, Талински технически университет, Естония

Хаосът от въглеродни нанотръбички наистина много прилича на небето от картината на Ван Гог „Звездна нощ“ и доста напомня също за фона в един от автопортретите на художника.


„Нанотръбички Ван Гог“, Автор : Mariela Bravo-Sanchez, Университет Сан-Луис-Потоси, Мексико


Оригиналната картина на Ван Гог „Звездна нощ“

Разбира се, тези фотографии са страничен резултат от работата на учените, начин да се поразсеят и да се забавляват, превръщайки се за кратко от физици в поети. Зад всичко това стои сериозна научна дейност. И всички изображения на снимките, колкото и миниатюрни да са те, са плод на огромен човешки труд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *