В теорията и на практика, за идеална протеза се счита електронния крайник, който се управлява с директни команди от мозъка и поддържа обратна връзка, която позволява на човека да усеща допир и промяна в температурата. За това се изисква електродите да бъдат свързани директно към нервните окончания, което в определени случаи може да е опасно.
Проблемът се състои в това, че електродите са изработени от метал, а металните предмети често биват отхвърлени от човешкия организъм. За това, екип от учени от Southern Methodist University в Далас, САЩ, ръководен от Марк Кристенсен, в момента работи над създаването на сензори, способни да улавят нервните импулси с помощта на оптични компоненти. За тяхното производство се използват оптични влакна и полимери, които не влизат в конфликт с имунната система на организма.
Сензорите са базирани на сферични гранули, които променят формата си при попадане в електрично поле. Те са свързани с оптични сензори, които транслират нервните импулси по оптични кабели. По този начин, естественото електрическо поле от неврони се оказва свързано с електронната база данни на протеза без електрически проводници. Вече е създаден прототип на сензорния крайник, но за сега неговите размери са твърде големи за да бъде имплантиран в човешкото тяло.
Предполага се, че първите конкретни резултати ще бъдат получени през идните две години и учените тепърва ще изпробват протезата за носене от животно – куче или котка. Проектът се финансира от американската агенция по отбраната DARPA и е с бюджет 5,6 млн. долара.