Уважаеми приятели на Спийд Компютри,
през изминалата 2010 година проследихме заедно най-важните събития в ИТ-индустрията чрез наши ревюта на нови продукти, представихме ви и най-новите игри, които излязоха на световния пазар. Заедно с вас коментирахме техните предимства и недостатъци. Сега е време да направим обзор на игрите, които предизвикаха най-голям грймърски интерес през 2010 година.
Starcraft II: Wings of Liberty
Ще започнем с „най-продаваната игра за 2010 година“. Starcraft II: Wings of Liberty е перфектно продължение на оригинала. Всички основни сгради, техника и бойни единици са пренесени от основната игра. Дори видовете ресурси и начина на добиването им са предишните. И независимо, че технически StarCraft 2 е еволюирала, е трудно да се избавиш от усещането, че виждаш пак онзи същия „стар“ Рейнър от преди десет години.
Всеки етап от играта в сингъл плеър ви изправя пред ново изпитание, различно от предишните. StarCraft 2 се отличава с разнообразни мисии – тук няма да намерите две еднакви бойни операции.На практика, Blizzard пусна идеалната стратегия. Като един от малкото недостатъци можем да отбележим, че не е възможен мултиплеър в локална мрежа. Мрежовите битки се провеждат само чрез Battle.net. Впрочем, в името на справедливостта, трябва да кажем, че услугата е на изключително професионално ниво.
Дълго можем да претегляме плюсове и минуси, но истината няма да се промени – StarCraft 2: Wings of Liberty си остава за сега най-добрия пример в жанра. В играта няма неясни елементи, битките са динамични, задачите са разнообразни и сюжетът е с мистична притегателна сила. Да не говорим за богатите тактико-стратегически възможности, които не се забелязват на пръв поглед, но се разкриват в цялата си красота когато се потопите в играта. Всичко това прави StarCraft 2 достъпна и интересна не само за феновете на поредицата, но и за тези, които до момента не са били изкушавани от подобно забавление.
Mass Effect 2
В продължението на забележителната RPG-фантастика, разработчиците от BioWare постигат подобрение на оригинала във всеки един аспект. Когато играеш Mass Effect 2, изпитваш удовлетворение от това, че липсват всички дразнещи моменти от първата част.
Въпреки огромния си мащаб, Mass Effect 2 не затруднява потребителя и не го кара да се чувства затиснат от огромна купчина детайли. Продължението дори е по-добро за тези, които търсят „бързи приключения“. Комуникацията с екипа, възстановяването на здравето и смяната на различните оръжия тук са много по-улеснени. Така че, в зависимост от желанието ви, с еднакъв успех можете да играете и стремителен екшън, и епична ролева игра.
Легендарният командир Шепърд отново е жив и печели нови приятели. В голяма част от играта, той работи със загадъчния Illusive Man и си сътрудничи с организация „Цербер“. И скучни персонажи в обкръжението му просто няма.
В Mass Effect 2 има всичко : епични приключения, заговори, интересни диалози, нови вселени, има верни приятели, дори любов.
Mass Effect 2 – чете се като книга, гледа се като филм и все пак си остава игра!
Assassin’s Creed II
Под строгото ръководство на очарователната Джейд Реймънд, продуцент на Assassin’s Creed и шеф на дизайнерите в Ubisoft, втората част от приключенията на Дезмънд Майлс и неговият предшественик – асесинът Ецио Аудиторе Флорентийски, постигна завършеност и изключителна реалистичност. Вместо да правят „революция в жанра“, разработчиците внимателно и точно осъществяват идеите на Assassin’s Creed, подобряват геймплея. Вместо еднообразни задания, Ubisoft Montreal ни поднесе многопланова история, развиваща се в колоритните декори на възрожденска Италия.
Екстремният паркур – запазена марка на Assassin’s Creed – е съвсем леко променен, но още по-увлекателен във втората част на поредицата.
Друг, заслужаващ възхищение аспект, са реалните исторически личности, успешно въведени в сюжета на играта. Когато Ецио се здрависва с Леонардо да Винчи и обсъжда с него възможностите за усъвършенстване на своя смъртоносен арсенал, в главите ни неволно се прокрадва мисълта : „дали това наистина не се е случило преди много, много години“?
Command and Conquer 4: Tiberian Twilight
Краят на петнайсетгодишната история и борба между GDI /Global Defense Initiative/ и братството на NOD се оказа изключително скромен. Като че ли на Electronic Arts им омръзна от Тиберия и от Кейн и решиха бързичко да приключат поредицата. Лесно е да се вземат подобни решения когато Westwood Studios, стоящо зад най-силните епизоди на C&C, вече отдавна не съществува.
Следвайки модните тенденции, Tiberian Twilight от RTS /Real-time strategy/ „с конбайни и бази“ се превърна в неразбираема пародия на Warhammer 40000: Dawn of War. В опита си да изрежат от концепцията всичко „ненужно“, EA лишиха играта от много особености, които бяха нейна визитна картичка. Край на строителството и трупането на ресурси. Въведен е лимит на броя едновременно достъпни единици, но пък нищо не ви пречи безкрайно да заменяте унищожената техника с нова. От този подход интересът към играта, много ясно, не нараства.
Още по-неприятно е, че с Tiberian Twilight, поредицата Command & Conquer не получи финалът, който заслужава.
Battlefield: Bad Company 2
Играейки Bad Company 2, в началото ви е трудно да свикнете с абсолютната рушимост на всичко около вас. Да пръснете на части кулата, в която се е стаил снайперист?
Няма проблем! Да направите прорез в стената за да можете по-лесно да засипвате с куршуми намиращите се зад нея врагове? Да, моля! Превръщането на територията на конфликра в руини, в общия случай, превръща цивилизованите хора в истински варвари. Подобни ефекти има във Flat Out, и то в доста по-малък мащаб.
Оловно-тротиловото пиршество нанася не само естетически, но и функционални щети.
В резултат на постоянно променящата се сцена на бойните действия, играещият трябва бързо да се адаптира, да се место от едно място на друго, изобщо – да играе активно. Още един плюс към тоталното разрушение се добавя от впечатлението, че вие наистина участвате във военен конфликт, а не се намитате на площадка за пейнтбол.
Metro 2033
Metro 2033 се оказа достоен представител на Екшън – жанра, снабден с всички необходими характеристики за добра игра. Разработчиците от 4A Games в Украйна са свършили задачата си „по учебник“.
Играта е създадена по постапокалиптичния роман на Дмитрий Глуховски, публикуван през 2005г. Действието се развива през 2033 година в московското метро, след ядрена война. Събитията от книгата на Глуховски са внимателно пренесени на екраните на мониторите : макото оцелени след ядрена война хора се крият в подземията на метрото и са принудени да се бият с постоянно нападащите ги от вън мутанти и „The Dark Ones“. Играещият тази игра е в ролята на спасителя. Трябва да наблюдавате околния свят през запотеното стъкло на противогаза, което доста ограничава зрителното ви поле и се налага непрекъснато да въртите глава.
Налага се да споменем, че за да играете Metro 2033, ви е нужен компютър с доста актуална конфигурация.