3D телевизията навлиза във футбола

Централният мач от 24-ия кръг на английската Висша лига, в който се срещнаха Арсенал и Манчестър Юнайтед, е вече в историята. Мачът, състоял се вчера в Лондон на стадион Емирейтс, се превърна в първото спортно събитие, показано в 3D. Телевизионният канал Sky Sports организира 3D-директно излъчване на мача, което беше наблюдавано от посетителите на девет пъба във Великобритания и Ирландия – в Лондон, Манчестър, Кардиф, Единбург и Дъблин.

Вече няколко години водещите спортни канали осъществяват своите предавания в HD-формат. За тази цел Корпорацията Sky има отделен канал – Sky HD – специализиран в транслацията на високи честоти. Националният сателитен доставчик НТВ+ също е собственик на няколко спортни HD-канала. Оказва се, вече е дошло времето за следващата стъпка – 3D навлиза в света на големия спорт! Новият канал Sky 3D съвсем скоро ще започне работа – първите предавания са планирани за април 2010 година. Sky 3D ще се поддържа от конвенцоналните HD-тунери, тоест, абонатите на канала Sky HD ще трябва да се сдобият само с 3D телевизори. Такива модели се предлагат от компаниите Sony, Samsung, LG и Panasonic.

Важно е да се отбележи, че и самият мач се оказа доста зрелищен. Още в началото на срещата се отличи Андрей Аршавин с удара си от вътрешната страна на наказателното поле, но не му достигна точност за да отбележи за Арсенал. „Червените дяволи“ имаха по-голям успех  – в 33-тата минута португалецът Нани, с изящен финт преодоля няколко съперници и технично насочи топката над вратаря на Артилеристите Мануел Алмуния, който в опита си да я отклони, запрати топката в собствената си врата и откри резултата.

След само четири минути футболистите от Манчестър успяха да увеличат резултата в своя полза – мълниеносната контраатака беше завършена с точен удар на Уейн Руни, отбелязвайки своя гол №100 във Висшата лига за 0:2. След прекъсването кореецът Джи Сун Парк окрупни резултата на 0:3. В края на срещата, голът на белгийския защитник Томас Вермаелен върна интригата, но все пак гостите запазиха удобното предимство от два гола. В резултат на това, Манчестър Юнайтед увеличи преднината си над Арсенал с четири точки, доближавайки се до резултата на Челси, които заемат първото място.

Българският национал Димитър Бербатов остана на резервната скамейка на „червените дяволи“ и се появи в игра само минута преди края на мача. Той влезе в 89-ата минута на мястото на звездата на вечерта Нани./Бел.прев./

Още един голям футболен турнир ще бъде показан в 3D – Световното първенство в Южна Африка, което ще започне това лято. От Sony обещават да покажат в 3D 25 от срещите, които ще бъдат заснети с професионални 3D камери. Макар че, въпреки плановете за преки триизмерни предавания, окончателното решение ще бъде взето през следващите месеци. Първоначално новото видео на публичните мероприятия International FIFA Fan Fest ще може да бъде гледано от жителите на седем града : Берлин, Лондон, Мексико, Париж, Рио де Жанейро, Рим и Сидни през юни и юли тази година. Предстои излизането и на специален филм по случая, чийто трейлър ще бъде показван в магазините на Sony.

*По материали на 3Dnews.ru

Прочети още

Dark Void – ракетна раница, Тесла и паралелен свят

Както е известно, при добро желание, грамотният математик може да докаже, че две плюс две е равно на пет.
С подобни „шарлатански“ методи, в продължение на девет часа, се опитва да ви разбърка главата и Dark Void. Тази игра с всички сили се опитва да ви убеди, че известните ви отпреди условия не водят до очаквания резултат. А условията изглежда да са в пълен ред : алтернативна история, паралелна вселена, ракетни ускорители зад гърба, знаменитият Никола Тесла на заден план и идеята за „вертикален стрелец“ в центъра на всичко.Островът на лошия късмет

В крайна сметка, идеята е доста интересна – да се лети и пълноценно да се използва въздушното пространство в един фантастичен и очевидно враждебен свят. С тази характеристика Dark Void определено би трябвало да намери мястото си в отдавна препълнения и пренаситен жанр.
Но, уви, реалността е много различна.
Крайният резултат от всички условия е много далеч от очакванията и прогнозите. Dark Void не я спасява нито алтернативната история, нито концепцията „вертикален стрелец“, нито толкова гениалният учен Никола Тесла, пребиваващ по някаква причина с местните жители в паралелен свят. Независимо от сносното качество на всички тези елементи, заедно те работят с ужасно скърцане.
И „алтернативната история“, и „паралелната вселена“ изглеждат съвсем неуместни. Колко по-добре щеше да е без тях!
Според сюжета, транспортен самолет попада в адска буря и се пръска на парчета, а неговия пилот се озовава на диво и необичайно място. С това темата „паралелна вселена“ се изчерпва и започва „алтернативната история“.
След десетина минути, главният герой се оказва в местно аборигенско племе, където съвсем случайно, се намира Никола Тесла. Какво прави Тесла при диваците и защо точно неговия образ е привлякъл вниманието на разработчиците, не е ясно. Със същия успех, на мястото на физика би могъл да бъде всеки друг учен на 20-ти век или даже някой маг-илюзионист. Единственото обяснение – тайнствени проучвания на Бермудския триъгълник, където именно става аварията на самолета и неочаквано се отваря портал към друго измерение.

Току-що появил се, Тесла веднага губи значение и отива на заден план. Това, между другото, е доста важен детайл за разбирането на неуспеха на Dark Void. Авторите имат в главите си много удивителни идеи, реализацията на които неизменно се проваля. Никола Тесла е една от най-загадъчните фигури на 20-ти век, грандиозен учен, чиито изобретения изпреварват дори съвременните технологии. Да го сложат в играта и да свържат с него действието е прекрасно
хрумване. Лесно биха могли да се измислят милион мистерии и тайни, свързани с Тесла, които бавничко да бъдат разкривани. Вместо това, Airtight Games много бързо забравят за учения и се хвърлят към следващата идея – паралелната вселена със загадъчната раса Наблюдатели. При такъв скок в събитията на играта, лесно можете да се объркате – кой с кого и защо воюва съвсем не е очевидно.

Но ние ще ви помогнем.
Конфликтът се разгаря между хората и Наблюдателите, които искат да завземат нашето измерение.
В хода на играта се изясняват някои подробности и детайли, важни от гледна точка на авторите, но вече нямате нито сили, нито желание да следите всички катаклизми на историята. Най-добре е наистина да преминете към „вертикалния стрелец“.

Бия се в небето!

Тук също не минава без заблуда и измама. Независимо от нормалната възможност във всеки момент да включиш ракетната си раница и да се понесеш във въздуха, всички подобни моменти са строго ограничени и предварително изчислени на дизайнерско ниво. Да ползваш ускорителите наистина е разрешено, но в повечето от случаите героят удря лошо главата си в тавана и се връща към традиционните бойни методи – стрелба „на сляпо“, криене зад каменните колони и от време на време ръкопашен бой. С изключение на „ракетната техника“, Dark Void до болка напомня на Gears of War и този „намек“ за маститият хит е най-разумният ход на разработчиците. Независимо от еднотипността на повечето сражения, нямате време да се запознаете с всички нива. Една след друга се сменят джунгли, разни древни развалини, пясъчни пустини и разни други декорации.

И когато най-накрая героят се озовава на чист въздух и с пълен резервоар гориво, му се удава възможността да изпълни няколко неприятни за врага маневри. Най-очевидната – незабавна атака в тила. Прелитайки на десет метра и приземявайки се зад гърба на противниците, той може бързо да застреля всички. Ето и още един вариант – по време на лов на стръмна скала (един от най-зрелищните моменти), хваща врага за крака и го поваля.
И накрая, в Dark Void може даже пълноценно да се полети. В определени моменти ракетните двигатели „се оправят“ и с две картечници отстрани, героят се отправя на въздушно пътешествие. По време на продължителното „гмуркане“ в каньона, може да вземе на абордаж летяща чиния, да изхвърли пилота й зад борда и да се възползва от чуждата техника.

Но без тези малки творчески акробатики, Dark Void бързо се губи на фона на по-успешните си конкуренти. Разбира се, това не е най-лошата игра на света, но ярка индивидуалност в нея няма. Dark Void е среден във всяко отношение екшън, объркан и не добре реализиран. Макар авторите да са имали всички шансове да създадат достойно творение.

*По материал на 3dnews

Прочети още

SAMSUNG с 30nm чипове за DDR3 памет!

На 31.01.2010 година SAMSUNG обявиха готовността си да започнат производство на DDR3 чипове по новата технология. Така производителят става първият, който може да предложи на пазара по-евтини и с по-малко енергопотребление чипове.
Внедряването на 30nm технология в производството на DDR ще изведе SAMSUNG пред конкурентите им. Масово технологията се очаква да се внедри през втората половина на годината, като плановете са до края на 2010 г.  цялото производство вече да е по тази технология.
Трябва все пак да знаем, че това не е най-доброто технологично постижение. Компанията IM Flash Technologies /съвместна фирма на Intel и Micron Technology/, има 25nm технология за чипове, но те я използват за момента едиствено в производството на NAND Flash.
Предимства на 30nm технология:
–    60% по-ниски разходи за производство в сравнение с 40nm технология;
–    По-малък размер на чиповете;
–    По ниска консумация на енергия, което открива нови възможности при използването им в мобилни компютри и smart устройства.
Въпреки, че новото производство ще е значително по-евтино, от SAMSUNG очакват, за съжаление, това да повлияе цената на паметта в не толкова краткосрочен план.

Източник: IDG News Service

Прочети още

Ревю на Packard Bell DOT S2 – нетбук със стил

В света на „миниатюрите”, наречени „нетбук” Packard Bell анонсира редица нови модели измежду, които е и Easynote Dot S2. Задачата, която си е поставил производителя с този модел е да отговори на широк диапазон от потребителското търсене към по-голям размер на дисплея, по удобни за работа клавиатура и тъчпад. В концепцията на модела са залегнали още идеите за ултимативна мобилност /само 1,1 кг/, стилен дизайн и множество функции за връзка.

Впечатления от модела:

Тестваният модел притежава следните параметри: Packard Bell Easynote Dot S2

Първото, което се забелязва е стилния и ергономичен дизайн на Dot S2. Като цяло заоблени краища, скосяване на корпуса, стремеж и запазване на идеята за „тънък и олекотен” дизайн.

Горната част на капака е оцветена в черен цвят с гланцово покритие, като се долавят ситни райета по хоризонталната равнина, основата е пластмасова неподатлива на умерен натиск. Рамката е здраво изработена и в известна степен „голяма” за размера на дисплея. Пантите оставят впечатление за лекота при отваряне и затваряне, но разположението им оставя чувство за несигурност /определено, не искате да го изтървете ;)/

Packard Bell Easynote Dot S2 е оборудван с гланциран 10.1” дисплей, с резолюция 1024х600, предлагащ широки ъгли на видимост в хоризонталната равнина с запазване реалността на цветовете и по-тесни вертикални ъгли на видимост. Добро впечатление направи яркостта и контрастта на дисплея, нещо характерно за производителя на матрици – AU Optronics Corp.

Основата на корпусът е от пластмасов материал, оцветена в горната част в графитено сиво, а в долната в черен цвят с матово покритие. Неподатлив на умерен натиск и оставящ впечатлението за здрава и устойчива сглобка и покритие.

Клавиатурата притежава удобни, големи, леко грапави бутони и е максимално доближена до функционалността на клавиатурите на „по-големите” братя. Устойчива е на умерен натиск и бутоните оставят усещане за лекота при набор на текст /въпрос на нагласа и навик при работа с нетбук/. Тъчпадът е леко грапав, покритието му е част от покритието на корпуса, удобно и лесно се работи с него, прилежащите му бутони са сравнително „твърди” при работа.

Packard Bell Easynote Dot S2 е снабден с Atom N450 процесор работещ на 1,66 GHz, 1 GB DDR2 на 667 MHz памет и графичен ускорител Intel GMA 3150, достатъчни за гледане на филми он-лайн /дори за гледане на HD-видео с резолюция до 480p/, слушане на любима музика, работа с офис приложения и сърфиране в интернет.

Твърдият диск на TOSHIBA с капацитет 160 GB, работещ на 5400 оборота с 8 MB кеш, показа задоволителни резултати при проведените тестове характерни за този клас, но „не блести” спрямо аналогични модели на други производители.

Озвучаването се оказа истинска изненада, позиционирано от долната страна, съставено от два говорителя вградени в корпуса, предоставя достатъчно озвучителна мощ за размера на това малко „бижу”.

Батерията „не избяга” в смесен режим на работа, по-далеч след първо зареждане от посочените според производителя 3 часа /тестваната бройка е с 3-клетъчна батерия/.
Packard Bell Easynote Dot S2 е снабден стандартно с уеб камера,вграден микрофон,много чувствителен сензор за видеочат с висока разделителна способност, 10/100 Fast Ethernet, Wi-Fi B/G/N, D-Sub видео изход, 3xUSB, 5 in 1 (MMC, SD, XD, MS, MS-Pro) + 1 SD Card, Stereo out, Microphone In.

Като цяло представянето на Packard Bell Easynote Dot S2 е напълно в духа на тенденциите, преносимите устройства да бъдат верен спътник в ежедневието ни предоставяйки отлична мобилност и широк набор от функции, което в едно със стилният дизайн го прави наистина добър cost-effective избор за всеки.

Тестваният модел се предлага в още два цвята  – Червен цвят на капака(черен отвътре) и Бял цвят(на капака и шасито). Можете да ги закупите онлайн от магазина на СПИЙД КОМПЮТРИ тук!

Прочети още

Supreme Commander 2 – двоен мащаб (от пръв поглед)

Известният гейм-дизайнер Крис Тейлър отдавна си е оформил собствен лесно разпознаваем стил. Ако пред очите ви двама каменни полубогове се млатят с чукове на ръба на бездънна пропаст или няколко десетки танка стрелят по огромен робот, това със сигурност е игра на Тейлър. Крис отдавна страда от гигантомания – всяка негова игра смазва със своя мащаб, обхват и пропорции. Изключенията са малко и нито едно от тях не е в списъка с важните постижения на дизайнера. Тейлър е обичан имено заради бойното поле от 100 квадратни километра и двайсетметровите роботи с лазерни оръдия на гърдите.

Предвид това, Supreme Commander е апогеят в творчеството на Тейлър. Сам дизайнерът признава, че на тази игра е посветил голяма част от кариерата си. Не е за учудване, че Supreme Commander поваля на колене много от компютрите и отчаяно ги тормози когато трябва да възпроизведат армадите от танкове. Тайната на дивото очарование на играта се крие в следното – грандиозния размах на военните действия. При вида на огромните човекоподобни роботи, изпепеляващи се един друг с лазерни оръдия, сърцето на геймъра забива с всичка сила.
Днес Крис Тейлър отново е зает с любимата си работа – изгражда гигантски механизми и разгръща огромна по мащаб война.

Гигантизъм

Втората част на Supreme Commander може да се опише с три думи : по-голяма, по-красива, по-мащабна.
Разбира се, Крис, с насладата и вълнението на осемгодишно дете, на което току-що са подарили радиоуправляем джип, разказва за важните изменения на икономическите модели, за експериментите с дизайна и визуалния стил, коренно преработеният алгоритъм за избор на път.
Но всичко това е от второстепенно значение. Най-важното са размерите!
Когато говорим за мащабите, големината на бойните роботи, дължината на пушеците и яркостта на лазерите, Крис Тейлър буквално свети от щастие и забравя за всичко на този свят. Издателите на тази игра са на мнение, че така и трябва.
Supreme Commander 2 се издава от японския гигант Square Enix, а в страната на изгряващото слънце любовта към роботите е не просто разбираема, но и напълно споделена.

По отношение на мащаба, точни данни не се огласяват, но на екрана могат да се поместят не по-малко от няколко хиляди всевъзможни военни машини – известни на човечеството или родени от въображението на Тейлър. Фронтовата линия, още в оригинала разгръщаща се на няколко десетки километра, сега просто не може да се обхване с един поглед. Сражения се водят на всякъде – на вода и под водата гъмжи от кораби, ядрени подводници и огромни самолетоносачи, гигантски роботи и танкове се бият на сушата, а във въздуха кръжат облаци от изтребители и бомбардировачи. Не е променен и основният коз в играта – атомната бомбардировка, която слага край на всеки конфликт с чудовищен взрив и петкилометрова ядрена гъба.

И както преди, все още виси във въздуха неудобният въпрос : как да контролирате армия от пет хиляди машини, използвайки клавиатурата, мишката и двете си ръце?
Имаше предложение за Supreme Commander да се използват няколко монитора и специални многобутонни мишки, но този път Тейлър предпие по-реалистичен подход и се въздържа от гръмки изказвания. Вечният проблем в стратегията – „неуправляемата армада“ – изглежда, си остава и в продължението. Но анонсът на играта за Xbox 360 е обнадеждаващ – необходимостта, управлението да бъде адаптирано за конзолата, навярно ще дисциплинира достатъчно разработчиците.
Излизането на варианта за конзола гарантира и няколко други неща. Например, по-разумна оптимизация. Тейлър твърди, че продължението ще сработи на две и на три годишни компютри. И това при положение, че Supreme Commander дори сега тормози достатъчно съвременните машини.
Не е задължително при оптимизацията да пострада мащаба. За да бъде избегнато това, Gas Powered Games са разработили специален алгоритъм за избор на път и управление на армията. Това трябва да помогне на чисто новия четириядрен процесор да не се побърка докато изчислява движението на тетте хиляди машини.

Поглед от върха

Въпреки цветистите алгоритми и другите хитрости с двоичния код, авторите в същото време са измислили и нов визуален стил. Supreme Commander 2 е много по-близо до предишната работа на студиото – проектът Demigod /Полубог/, смесицата между екшън и ролева игра в битката на полубоговете за трона. Там борбата за власт се развива между подвижни каменни замъци и оживели наблюдателни кули, на грамадни арени, висящи някъде в пространството. В Supreme Commander 2 връзката с реалността и гравитацията са по-очевидни, но дизайнът и вида на картата са променени. Сега картата повече прилича на сцена – много просторна, с няколко ключови прохода и огромна площадка в центъра, специално предвидена за яростния бой. Заявената трета страна в конфликта – далечните потомци на древна загадъчна цивилизация – също предизвиква интерес. Това са киборги в пълния смисъл на думата. Те съчетават в себе си елементите на машина и частите на живо същество.

И накрая, най-важната след увеличението на мащаба особеност на играта – преосмислената система на развитие. В тази връзка, Supreme Commander 2 днес вече изглежда най-разумната и логична стратегия. От една страна, можете да се групирате в собствената си база, да построите ред отбранителни кули и да трупате ресурси за разкриване на нови технологии. От друга страна – една и съща технология се издава за опита, който се начислява за всяка унищожена вражеска машина. Продължението, в този смисъл, предполага две коренно противоположни стратегии и неизбежно предизвиква сблъсъка на двете огромни вражески армии. А за една такава игра, в която главните герои са гигантски роботи с лазерни оръдия и танкове, с размерите на девет етажна сграда, това е най-успешното решение.

*По материали от www.3dnews.ru

Ето го и представянето от самия Крис Тейлър!

Прочети още